Това което няма да го чуете в новините или да го прочетете в някой вестник , ще го намерите в този блог.
Translate
неделя, 30 януари 2011 г.
На 10 минути от смъртта
Иво Вълчев от 20 г. живее и работи във Виена за голяма австрийска фирма. Във фаталния понеделник пристига на летище "Домодедово" в Москва в един самолет със загиналия Николай Иванов, но двамата не се познават. На борда са и група словашки актьори, които са ранени при експлозията. В този ден обаче съдбата подава на Вълчев ръка.
- Късмет или случайност на съдбата: какво е вашето обяснение за преживяното от вас на "Домодедово"?
- И двете, понеже действително се разминахме за 10 минути с взрива.
- Какво точно се случи с вас, как оцеляхте?
- Нашият самолет се забави от Виена и пристигнахме около 15,30. Доста бързо минах паспортния контрол и към 16-16,10 ч си взех багажа. След това с моя колега си мислехме дали да не изчакаме още един колега точно в това кафе, което се взриви. Той щеше да дойде след час, но решихме да си тръгнем. Към 16,20 напуснахме летището (атентатът беше в 16,32 - б.р.), без да забележим нещо подозрително.
- Как можете да опишете обстановката?
- Направи ми впечатление, че имаше доста безпризорни куфари, които лежаха и чакаха да бъдат взети. Салонът за посрещачи в "Домодедово" винаги е пълен. А на влизане си има рентгени, но те никога не работят.
- Как всъщност разбрахте за атентата, каква беше първата ви реакция?
- По пътя не слушахме радио и не можахме да разберем. Имаше доста линейки и милиция, но в Москва това е нещо обичайно. Чак в хотела по телевизията видях за първи път, че е станало нещо. А като разбрах, че е станало буквално 10 минути след като сме си тръгнали... Чувството е малко странно.
- Този случай ще промени ли живота ви?
- Не бих казал. Животът на човек не трябва да се променя от терористи.
- Струва ми се, че доста спокойно приемате случилото се. Какви изводи си направихте за себе си?
- Човек и въобще държавата никога не може да изключи такъв атентат, колкото и предпазни мерки за сигурност да взема. Ако не е на летището, може да е на гарата или в метрото. А там също няма такива мерки за сигурност. Гаранция за 100-процентна сигурност просто няма.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар