Повтаря ли се Чернобиският сценарий !!

Самите реактори представляват нещо като огромна стоманена тенджера под налягане, заредена с тонове уран. Дори когато реакторът е изключен аварийно, охладителните системи трябва да продължат го пълнят непрекъснато с вода. Само така реакторът може да бъде изведен в така нареченото студено безопасно състояние. Без охлаждащи системи горивото се нагрява до изключително високи температури. Това създава огромно налягане под капака на реактора и е причина за няколкото водородни експлозии през последните дни и изхвърлянето на радиоактивна пара.

В момента властите се опитват всячески, дори с морска вода от окена, да охладят реакторите. Ако
горивните касети продължат да се топят, предстои най-лошото. Има опасност не само горивото, а и дъното на реактора да се разтопи. Дори и при тази ситуация пак няма да се стигне до взрив, какъвто стана в Чернобил през 1986 г., но тонове радиоактивно гориво и изключително високи дози радиация ще се изсипят в почвата под централата. При този най-лош сценарии радиационно замърсяване ще стане още по-голямо и опасно за хората, а природата там ще е унищожена за векове напред

Японските инженери допуснаха възможността в качеството на последна мярка пострадалият ядрен реактор да бъде покрит с пластове от пясък и бетон, този метод бе използван за спирането на огромното изтичане на радиация от чернобилската атомна електроцентрала през 1986 г., пише канадският вестник „Торонто сън”.
Обаче експертите все още имат надежди да разрешат кризата като ремонтират захранването на двата реактора до събота, за да рестартират водните помпи, охлаждащи прегряващите ядрени горивни пръти. Работниците в централата в същото време продължават да изливат вода в най-сериозно пострадалия трети реактор на централата „Фукушима-1”


Още известно време ще ни обработват психологически, че охлаждането е все още възможно. Изглежда е по-добре обаче, без забавяне да започне погребението на реакторите, за да не лъснат всички неблагополучия с реакторите, при които са правени компромиси за надеждността, за сметка на цената и печалбите. Защото аз съм сигурен, че General Electric ( 1, 2 и 6 реактор ), Toshiba ( 3 и 5 реактор) и Hitachi ( 4 реактор ) са заложили много знания и професионализъм, но не вярвам на "инвеститорите" с минимизирането на разходите и стремежа им към свърх печалби.
Всеки момент очаквам, че японския елит ще схване опасността и ще започне капсулиране на съоръженията с олово. Със хиляди тонове олово.
Разбирам ината на Япония, САЩ и ЕС и фалшивата им гордост, но не приемам изолацията в случая на Русия, която първо няма какво напредничаво да научи от тях за строителството на АЕЦ, но е имала лошия шанс, по неволя да консервира АЕЦ Чернобил. Което значи нещо.
Дано не изчезне от картата на света, както СССР и Япония, която наистина е слънчева страна.

Малко снимки от Чернобил дано не видим и такива от Япония