По следите на легендата за знака на българина

Един от най-древните старо-Български символи е знакът IYI. Той е бил поставян от предците ни върху камъните на крепостни стени, керамични съдове, оръжия, амулети и други предмети от бита на старите Българи. В по-нови времена го виждаме и върху оброчни хлябове и дори като фирмен знак на редица стопански дружества и организаций.

Обикновено знакът се датира от времето след VII в., но предвид последните разкрития, че Българите са населявали територията на Югоизточна Европа дълго преди това, става трудно да се определи от кога точно се използва.

Съществуват и някой не толкова популярни тези, че знакът IYI се среща поне от пето хилядолетие преди н.е. в земите на Тракия и е имал важно значение за хората, които са го ползвали… Този важен факт потвърждава, че Българите на Аспарух и онези, които са населявали Мизия, Тракия и Македония преди 681 година са принадлежали към един и същ многочислен народ, който е ползвал символа IYI. Това показва също така, че идването на Аспаруховите Българи отсам Дунав не е било случайно, а напротив – било е преселение към точно определено място.

През 1987 година Стамен Михайлов посочва в “Известия на Народния музей във Варна”, книга 23, стр. 92-95., че IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура, която е сродна с тези на Градешница и Караново. Добавено е също, че древният Български символ присъства и върху керамика от минойски Кипър ( XVI век преди н.е.), халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон (стр. 92-93).

На пръв поглед винчанската и халщатска култура, минойският Кипър и Пергамон нямат връзка помежду си, но всъщност всички те са свързани с най-древните обитатели на континента – арийците. Това разбира се не е направено като извод тогава, заради изискванията на тоталитарната цензура, но днес когато знаем, че арийците са предци на всички цивилизовани народи, извода се налага от самосебеси.

Според Михайлов знакът IYI е известен и като емблема-тамга на знамето на Иван Шишман, а също и като (цитирайки Н. Маврудинов) знак на Борис или Симеон (стр. 95). Това е възможно, защото е известно, че ранните християни са използвали IYI преди окончателното налагане на кръста, а дори и след това успоредно с него.

Според В. Радлоф, който неправилно определя Българите като тюрки, IYI отговоря на турската дума ии – да (стр. 94-95.), което доказва, че древно-Българите са оставили траен отпечатък и сред други по-слабо развити в културно отношение народи.

Фактът, че IYI се среща и до днес върху Български ритуални хлябове показва неговото  голямо значение, извоювало му толкова важно място в народната памет. Това не е учудващо, защото този особен символ се използва около седем хилядолетия от предците ни, което го прави един от най-древните знаци след свастиката.

На Фиг. 1 са изобразени най-ранните варианти на символа IYI

Фиг. 1

1. Открит в земите на мизи и дардани.

2. Открит в земите на койлалети. Знакът е идентичен с този от тракийската пещера-светилище край Ситово, област Пловдивска.

3. Открит в земите на веси и одриси.

Значение на IYI

Въпреки, че е добре познат значението му е все още обект на коментар. Веселин Бешевлиев го определя като знак на Тангра и макар мнението му да се споделя и от Николай Овчаров, няма сериозни доказателства, които да подкрепят предположенията им. Редица източници посочват, че знакът използван за обозначаване на Тангра е кръг с точка в средата, а не IYI който има друг смисъл. Според Петър Добрев IYI е по-скоро слънчев символ и е свързан с почитта към седемте планети, които древните Българи са наблюдавали с просто око. Понатам Добрев дава и звукова стойност на символа – ИУИ , и търси връзка с памирските думи йокал-Божие слово,йорап-призоваване на Бога и йоро-мили Боже. При по-внимателно тъпкуване на значението наIYI всъщност ще видим, че става дума за приблизително или погрешно тълкуване на едно и също. Знае се, че повечето древни цивилизаций, в това число и Българите са почитали звездите, планетите, които са познавали и слънцето, като върховно божество, без което живота би бил невъзможен. Тангра е бог, но много по различен от познатите днес. Той е бил събирателен образ, олицетворение на природата, нейните стихии и космоса, част от който сме всички ние. В този смисъл IYI е всичко – природата, слънцето, вселената и Бог. IYI е бил и символ на управляващия кански род Дуло, защото земният владетел като наместник на боговете сред хората е ествествено да ползва и символа, с който са обозначавали ВСИЧКО. Поради тази връзка между вярата в слънчевия култ, Тангра-създателя на живота, и кана като наместник на Боговете идва това разногласие в тълкуването на IYI.

Има предположение, че комбинацията е стилизиран образ на трима души, от които този в средата е с вдигнати към небето ръце. Това тълкуване разбира се е произволно, но също кореспондира с по-горе описаното – знака има божествен и астрономически смисъл.

Факта, че IYI е в центъра и на Розетата от Плиска окончателно накланя везните в полза на твърдението на Добрев. Розетета има характерна седмолъчева форма, като на всеки от лъчите има по два символа, някой от които се срещат и при скандинавските народи и германите. Установено е, че със знаците-руни на Розетата са обозначени познатите планети. Това предполага, че тя е била ползвана за астрономически изчисления, а IYI на Розетата наистина се ползва за изписване на слънчев символ около, който са подредени останалите планети.

В обобщение можем да заключим, че първичното значение на IYI е Върховна сила, Божествена сила. Поради тази причина е изписван на стени и керемиди, на оръжия и други предмети, призовавана е Божествената сила да пази крепостта, дома и обитателите им. Свещеният символ IYI притежава същата функция както и християнският кръст, който е включван в печати, пръстени, знамена. Затова и Българските владетели ползват IYI като хералдически знак. Дори с приемането на гръцката християнска доктрина, знакът продължава да се използва от Българския народ. Това може да стане само, защото е ползван хилядолетия наред и е станал част от културното ни наследство.

Статията е предоставена от