Пробутват ни хляб от жито за крави

Пробутват ни хляб от жито за крави

С Мирослав НАЙДЕНОВ, министър на земеделието и храните, разговаря Георги Великов

- Г-н министър, годината за вас сигурно е започнала доста стресиращо заради откритото огнище на шап в бургаското с. Кости. Овладяна ли е ситуацията там?

- За момента ситуацията е под контрол. Това е най-заразното и страшно заболяване за домашните животни. То не е опасно за хората, но нанася изключително големи икономически щети. Последната голяма шапна епидемия в ЕС бе през 2001 г. във Великобритания. Щетите от нея са за над 10 млрд. паунда. За да не се случи нещо подобно, ние предприехме незабавни и драконовски мерки. Шапът в нашия случай идва от Турция, където има регистрирани 1028 огнища по статистика на международната организация за здравеопазване на животните. Хубавото е, че за първи път от 30 години успяваме да установим шап при диво животно - обикновено това се констатира, когато заболеят домашните - тъй като сме създали работеща система за контрол, която изисква задължително изследване на всяко отстреляно диво животно.

- Как ще бъдат компенсирани стопаните, чиито животни са унищожени?

- Тъй като заболяването не се лекува, единствената възможност е ликвидиране на всички двукопитни животни в огнището - свине, крави, овце и кози. Говорих с комисаря по здравеопазване Джон Дали и му обясних, че ние в момента браним не само България, но и Европейския съюз, защото шапът много бързо може да стигне и до Германия при свободното движение на стоки. Казах му, че имаме нужда от финансова помощ. Има решение на ЕК, че се признават до 60% от разходите направени за овладяване на шапни огнища. Комисарят обеща, че ще предложи в нашия случай обезщетението да е 100%. То не касае само животните, а и пропуснати ползи от нереализирана продукция.

Ако кравата струва примерно 1000 лв., стопанинът ще получи парите. Карантината обаче е 3 месеца и едва след това той ще може да си купи нова крава. Затова ние трябва да го обезщетим и за млякото, което не е могъл да произведе в тези 3 месеца - примерно 900 лв. Хората няма да бъдат ощетени, обезщетенията ще са по пазарни стойности и с европейски ресурс.

- Кога ще заработи Агенцията за безопасност на храните? Преди седмица една потребителска асоциация обяви, че има сериозно разминаване между етикетите на диетичните хлябове и реалното им съдържание.

- В момента хлябът като крайна продукция не е обект на контрол от страна на министерството на земеделието и съответните му служби. Той се контролира от РИОКОЗ. Надявам се в следващите дни парламентът да приеме окончателно закона за агенцията и от 1 февруари тя да стартира. Първата работа на агенцията ще бъде да се заеме с хляба. Години наред ни мамят - човек плаща по-висока цена за нещо, което е наречено диетично, а всъщност представлява нормален хляб с оцветители и добавки. На всичкото отгоре със захар. Там ще сложим ред - така, както го има в момента при млечните и месните продукти. Нужни са три стандарта за хляба - бял, "Добруджа" и типов.

- Диетичните и специалните хлябове обаче не могат да бъдат вкарани в тях.

- За тях също ще бъдат правени стандарти съгласувано с диетолози от Министерството на здравеопазването. Вече имаме договорка с Института по хигиена да започнем работа по специализирани стандарти за детски и диетични храни. Агенцията ще има също така амбицията да работи по качеството на храните в детските градини и училищата.

- Спрямо хляба обаче българинът повече се вторачва в цената, отколкото в качеството. Защо поскъпва насъщният?

- Няма обективни фактори, които да налагат повишаване на цените на хляба. Цената на пшеницата на международните пазари е стабилна от месеци.

- Включиха се и мелничари с опасения, че зърното е изнесено.

- Това са пълни спекулации - и за цената, и за износа. Няма нещо, което да обосновава 20% поскъпване на хляба. Изпробват пазара, но конкуренцията на него няма да им позволи такъв драстичен скок, освен ако големите производители не се разберат картелно за повишаване на цените. Но да са наясно, че ги следят от Комисията за защита на конкуренцията и картелните споразумения се наказват. Нормалното поскъпване е в рамките на няколко процента, със стотинки. Колкото до зърнения баланс - в момента няма износ. Няма мелница, която да разчита от днес за утре. Обикновено те се зареждат със суровина за няколко месеца. Ние не можем да забраним износа, такова решение може да вземе единствено ЕС. Ако се наложи внос в някакъв момент, това не е заради недостиг!

- Липсва качествено жито?

- Те правят хляб от фуражна, не от хлебна пшеница. И на тях да им е ясно, че досега както и да са минавали по тъчлинията, със създаването на агенцията нещата вече няма да са такива. Знаят, че с нейното стартиране ние ще започнем да проверяваме качеството на хляба и тогава някой ще излезе и ще каже: "Това е хляб от фуражно жито, дето трябва да го ядат кравите!" Заради това започват да говорят тези неща на принципа "бий самара" и да бягат пред вятъра, защото на някои от тях ще им се наложи да внесат пшеница, за да подобрят качеството на хляба. Освен това искам да е ясно на хората - от България се изнася само фуражна пшеница. В България има достатъчно зърно в момента.

С наличието на контролен орган ще се промени тенденцията да се изкупува фуражна пшеница, от която да правят хляб.

- Хлябът е важен за обществото, но май и зрелищата. Не се ли опасявате, че станаха твърде много скандалите с полицейски привкус в държавата? Визирам темата за подслушванията.

- Въобще не ми дреме дали ме подслушват. Но всяко зло за добро. Доброто за мен е, че откакто се разбра, че очевидно и аз съм бил подслушван, ми е много спокойно. Телефонът ми звъни много по-рядко. Нямам обаждания за съгласувания на назначения...

- А преди сте имали?

- Имало е опити.

- Например?

- Най-големият ресор е моят - земеделие, гори, риби, ветеринари, фитосанитарен контрол... Но сега ми е много спокойно.

- Е, те и без това са назначени вече...

- Напротив - сега ще назначаваме структурата на агенциите по храните и по горите. Нормално беше да ми прегрее телефонът.

- Това не е ли порочна практика?

- Нека да обясня механизма. Нормално е ГЕРБ като управляваща партия да номинира кадри. Въпросът е когато кадърът не става, да не бъде подлаган министърът на натиск. При мен няма как да повлияят. Това обаче не пречи на някого да каже, че предлага еди-кой си. Иначе аз лично не съм се променил в говоренето си, независимо дали съм бил подслушван. Неприятно е единствено, ако трети човек слуша лични разговори, защото по същия телефон си говоря с децата и съпругата.

- Звъниха ли ви много, когато избирахте шеф на фонд "Земеделие"?

- Не. За Калина Илиева не искам да коментирам, вече много съм говорил по тази тема. Ако някой е искал да оказва влияние, следващия изп. директор щеше да е външен човек на структурата, а назначихме Светослав Симеонов, който си беше зам. изпълнителен директор във фонда. При мен определено никой не е посмял да лансира назначения, може би и заради факта, че аз съм в ГЕРБ още от създаването на партията. Познавам хората и структурите.